Българското народно творчество е неизмеримо, необятно. То съдържа битието, културата и нравите на народа ни. Нашият фолклор съдържа възможно най-подробната и най-истинската история, от създаването му, до наши времена.

Най-важната предпоставка за съществуването на един народ е това, той да има история, но не каква да е история, а чиста, истинска, неподлежаща на съмнение. Българският народ е с много дълга история, която се съдържа в нашите песни, танци, ритуали, обичаи и разкази.

Задача с доста повишена трудност е тази, чието решение е да съхраним историята от извора. С повишена трудност е, защото голяма част от тези, които я знаят, вече не са между живите, а тези които са между живите са на доста напреднала възраст. Често забравят основни, много важни неща, без които е невъзможно или много трудно да се “подреди пъзела”. Много от тях имат сериозни заболявания, които не позволяват дълъг и пълноценен разговор в детайли. Други пък имат старчески заболявания, като: слаб слух, склероза и др.     

Тази трудност, за предаване на историята от поколение на поколение е възникнала от това, че дълго време хората не са се интересували от истинската ни история, много малко хора и сега се интересуват и това е проблем, защото така тя се затрива. След време когато нашите последователи искат да научат истинската история, подочули от тук и там по нещо, няма да успеят защото ние, техните предшественици няма да сме наясно и тогава ще съжаляваме, но ще е твърде късно.

Въпреки всичко съществуват още възрастни хора, които имат желанието да предадат историята и опита си на нас, по младите. Съществуват и млади, такива от нашето поколение, които задълбочено се интересуват от това, което възрастните могат да ни предадат. В следващите страници съм се опитал максимално да предам това, което Минко Костадинов Димитров с най-голямо желание ми разказа.

Николай Гурбанов